logotype

contact me

Email:
Subject:
Message:
How many seasons are there in 1 year? (колко са сезоните?)
Поредната телевизионна война
Nicky Davidov (my blog)

Поредната телевизионна война

IMG-20140723-WA0000Първа част: Война от въздуха

Вроденият ми мързел ме накара да напиша това за да обясня наведнъж на всички приятели, близки, роднини какво става тук при нас. Преди около 25 години се пръснахме по света и ето че сега хора от 4 континента се тревожат за нас. Обаждат се по скайп и вайбер или пишат и-майли – мислиме ви..., много ли е страшно...?,имате ли нужда от нещо...?

Гледам българска телевизия, гледам и CNN и си давам сметка, че изглежда по-страшно от колкото ние го чувстваме тук и много объркано и много изкривено.

Въвлечени сме в поредната телевизионна война.

Въвлечени – защото не я искаме.

Телевизионна – защото можеш да видиш ракетата, която иска да те убие по телевизията, преди да чуеш гърмежа.

Аз не съм преживял нито една класическа война, подобна на описаните в литературата. Първата война, която преживях, беше тази в залива срещу Садам Хюсеин. Още тогава, във времената преди интернета, войната си беше телевизионна. От тогава до сега минаха повече от 20 години, преживяхме още няколко такива войни но оръжието, което ни заплашваше, си остана почти същото – ракети „скад", касам", „град" и още разни имена. Те имат различни характеристики, но общото между тях е, че са неточни, с малко взрив, за да летят колкото се може по-далеч, създадени не за да рушат военни обекти, а да плашат гражданите. Оръжие за тероризъм, нещо като „руска рулетка". Пет души например си играят с дин пистолет, в който има един патрон. Всеки един натиска спусъка – умира само един, а още четирима са уплашени до смърт, с разстроена психика.

Какво правим всъщност? Ходим на работа, както обикновено. Храним се добре. Даже спим добре, защото сега е „рамадан" и ТЕ, след като са гладували през деня,през нощта сядат да ядат, вместо да стрелят с ракетите. От време на време има тревога, вие сирена. Толкова сме загрубяли, че дори това не ни стресира. На юг това се случва често, поне 10 пъти на ден. Там е доста по-страшно, досадно и подтискащо. Колкото по-на север - толкова по-рядко ни притесняват. В Тел Авив се случва 1 -2 пъти дневно. Въпрос на далекобойност.

И така, когато чуем сирената, сме длъжни да потърсим скривалище. Модерните сгради имат защитени стаи във всеки апартамент или поне на всеки етаж.По-старите сгради имат скривалище в мазето. В нашия район имаме 1 минута и половина, за да стигнем до убежището, ако не успеем, значи сме по стълбите и това не е никак зле, ако сме един два етажа под плочата на покрива. Техните ракети не могат да пробият повече от 1 - 2 бетонни плочи.

Майка ми е на 93. Нито чува сирената, нито е в състояние за минута иполовина да слезе 1 етаж по-долу. Така че, ние с нея сядаме на едно място,равно отдалечено от всички прозорци и чакаме 10 минути. Играем на рулетката.

Всъщност и това не е толкова страшно, колкото изглежда. В тази война се намеси един стратегически елемент – система за противоракетна защита „Железен купол". Системата засича ракетата, изчислява траекторията и, задейства сирените в застрашения район, ако е населен. Ако ракетата ще падне в полето – няма сирена, няма действие, само бум. Ако обаче е застрашена застроена зона, една от установките изстрелва малка,умна и много скъпа ракетка, която прихваща голямата ракета и я унищожава във въздуха. Парчетата падат на земята, но без експлозии. Това е причината да чакаме 10 минути. Тази система е много скъпа. Една ракетка струва няколко стотин долара. Тя унищожава някаква самоделка, която струва няколко десетки долара, но пък показва успеваемост 95%. Дълго ще има да си плащаме.

До тук става дума за първата част на войната – Израел бомбардира със самолети, а Газа отговаря с ракети, както казва българската телевизия.

Малко са се пообъркали. Дали по навик от „светлото минало", или заради онази ужасна градушка, която удари София точно когато тук започна войната. Ако искате ми вярвайте, но както казах вече, бяхме въвлечени в този сценарий.

И как бомбардира авиацията? Тя на практика не бомбардира. Този термин е анахронизъм от класическите войни. Самолетите стрелят с ракети – умни и скъпи.Този маниер тук го наричат хирургическа стрелба. Решават, например да сринат къщата-палат на някой от местените „пълководци". Той разбира се се е скрил дълбоко под земята, но семейството му, прислугата може би са в къщи. Обаждат им се по телефона или изпращат SMS за предупреждение. След не по-малко от 5 мин. изстрелват една малка предупредителна ракетка. Минута и половина след това се стреля наистина.

 

IMG-20140723-WA0000greenВтора част: Наземна операция

Не можеше да се мине без това. Обстрелът с ракети не намалява. Цивилните жертви се увеличават – убити, ранени, болниците им задръстени. Журналистите не спят, бълват репортажи, снимки, видео – ужаси... като на война.

От време на време публикуват фалшификати – снимки от Сирия или Ирак. И там са араби. Какво значение има, нищо че се избиват взаимно. Не са виновни фотожурналистите. Разбрах това в Перпинян, където ежегодно се събират най-известните военни фотографи. Днес не можеш да получиш работа от престижно издание, ако не си участвал в една – две войни. Снимките се оценяват според кръвта, гилзите и мъката. Младите таланти дори си плащат пътя до бойното поле.

И така, войската е струпана по границата – редовна армия, запасняци, танкове, артилерия, командо. Чакат правителството да реши, а на него хич не му се иска светът да гракне за пореден път срещу циониста-агресор.

Ние сме по-притеснени. Ще повикат ли и нашите деца, или ще им се размине този път. Операциите в израелската армия се планират без жертви, но войната си е война, жертви винаги има.

Току що съобщиха: до тук, за 17 дни, - 32-ма убити офицери и войници. Лошо!

Но, пък днес е първият ден без жертви от наша страна.

В такива случаи обикновено става така – капва още една капка и чашата прелива. Тази капка се оказа много сериозна работа. От една дупка в земята близо до един кибуц, на по-малко от километър до границата излязоха 10 – 15 въоръжени до зъби палестински командоси. Какво търсят там? Ами искат да влязат в селището, да избият хората по къщите, да вземат заложници и да се върнат по същия път.

Военна акция ли е това или чиста проба тероризъм?

Добре, че една войничка ги видя на монитора и натисна червеното копче.

Това е тяхната стратегическа изненада – тунелите.

Оказва се, че под градовете им има подземни градове с тунели, жилища,командни пунктове, складове за оръжие и боеприпаси. Не бих се учудил, ако има и увеселителни заведения. От подземните градове са прокопани десетки тунели,които минават под границата и излизат на израелска територия. Това не са просто дупки, където се лази. Високи са, облицовани с бетон, електрифицирани. Стотици тонове бетон от европейските помощи, безплатно електричество от Израел – смешна работа. И до ден днешен никой не им дръпна шалтера, за да не останат болниците без електричество.

Такива тунели не се откриват лесно и се рушат трудно. Ето с това се занимава сега войската. Първата им, най-важна задача е да се справят с тунелите. И след това, колкото успеят – да унищожат запасите от ракети, скрити под болници, джамии и училища.

Колко ще успеят, зависи от политиците. От държавния секретар – неудачник Кери, от милярдерите в Катар, от европейските лидери, Египет и кой ли още не от световните миротворци.

Те, Газяните били бедни, гладни, нямали никаква надежда.Там имало 40% безработица. Пак добре. Ако не копаят тунели, сигурно безработицата ще стигне до 60%. Ако си бяха поделили парите от Катар, за тунелите, ракетите, пушките и патроните и си бяха купили храна и машини. Какво щеше да бъде? Биха могли да сезанимават със земеделие и туризъм и да живеят доста добре.

Има, обаче един проблем. От къде щеше да се трупа Исмаил милиардите?

Едно нещо знам. В дъното на неясната причина за всяка война, малка или голяма, стои една голяааама торба с пари.

 

AddThis Social Bookmark Button