Тръгнах за Америка (Съединените Щати), за да пътувам с камион. От онези най-големите, които влачат ремаркета и имат легла за спане в кабината. Странна причина – така ми изглежда и на мен. Защо ли?

„Когато надскочиш в себе си въпросите колко и как, когато престане да ти се струва, че твоето кога и къде имат историческо значение, 
въпросът “защо” става изключително досаден.”

(БОЯН БИОЛЧЕВ, АНТАРКТИДА - ОКОТО НА КОСМОСА)

Така е, но понеже не става дума за космоса, а само за Америка, реших че към основното ястие трябва да добавя предястие и десерт. 
Предястието: три-четири дни разходка в Ню Йорк, Манхатън. Десертът: гостуване при братовчеда Стефан в Дейтън, Охайо.
Пътуването с камиона беше най-неопределената част от менюто. Моят стар приятел Андрей, който през последните години кръстосва Щатите, влачейки огромни ремаркета с най-различни товари, ме покани да попътуваме заедно. Известна беше началната точка – ранчото в Тексас и приблизително деня на тръгване. За къде, през къде, никой не можеше да предвиди, дори диспечерите. Имах на разположение 10 – 12 дни и след това, с камиона или друго превозно средство трябваше да се добера до Дейтън. Не знаех на къде искам да отида. Всяка посока беше добра за мен. Не знаех какво искам да видя. Исках да видя всичко. Нямаше смисъл да се подготвям, да прочета нещо, да разгледам картата. Пълна импровизация. Добре, че до мен седеше Андрей, който знаеше всичко и ми го разказваше... и от време на време ме снимаше с една ръка, докато караше.

New York, Manhattan   |  The Rancho in Texas   |   On the Road:  part 1 ; part 2