Ню Йорк, Манхатън

Казват, че пролетта е най-хубавият сезон за Ню Йорк. Излизам сутринта. Събота, почивен ден, Песах. Времето е прекрасно – нито топло, нито студено. Хората спортуват, разхождат кучетата си. Бездомните се припичат на слънце.

Туристите като мен обикалят известните места - символите на Америка.

Когато човек излезе по улиците в Манхатън, започва да гледа нагоре, докато го заболи вратът. Поне с мен се случи така. Улиците изглеждат тесни, захлупени от високите небостъргачи. Линиите на сградите не са успоредни. Перспективата ги събира някъде много високо в малките късчета небе. Метал, бетон и небе се смесват, отразени в стъклените фасади.

Манхатън е огромен, особено за човек, който иска да ходи пеша. Отказах се да мина по Бруклин мост. Пешоходната алея беше претъпкана с хора, които ходеха за здраве. Минах по Уол Стийт, след това Рокфелер Център, Тайм Скуеър и още, и още… докато останах без крака.

Освен в Сентрал парк, трудно е да видиш земя (пръст). Ако нещо расте, то е посадено в саксия или бетонно корито и отдолу има метро, тунел или нещо кой знае какво. Дори нощем, когато е по-хладно и вървиш по улицата, от време на време усещаш топли вълни от вентилацията на метрото.

Емпайър Стейт Билдинг е една от туристическите атракции – най-високата точка на Ню Йорк, поне за сега. Не е лесно да се сигне до там. Асансьорите са много бързи, но се чака на опашка най-малко 40 минути, особено когато е слънчево и ясно.

Чайна Таун (китайският квартал)

Челса. Това е един по-нормален квартал на Манхатън. Сградите не са токова високи, улиците са по-тесни и хората, както на всякъде по света, непрекъснато говорят по мобифоните си.

 The Rancho in Texas   |   On the Road:  part 1 ; part 2