The Rancho in Texas

Ранчото в Тексас

 

Срещата с камиона трябваше да стане в Тексас. Имах полет от Ню Йорк до Остин (Austin) след обяд, така че да пристигна вечерта, за да ме посрещнат на летището. Разстоянието е около 1500 мили (2400 км) – нищо работа за американските мащаби. За моите скромни представи обаче това е огромно разстояние – един път и половина по-голямо от обичайната дестинация Тел Авив – София. Мина бързо, защото имах място до илюминатора, времето – ясно и всичко се вижда като на карта.

И аз, зяпайки, започнах да схващам, че Ню Йорк няма нищо общо с Америка, освен това, че правият ъгъл е много уважавана геометрична дименсия. Както улиците и авенютата в Манхатън се пресичат под 900, така са и пътищата, шосетата и магистралите извън градовете. Всичко е на квадрати, от горе прилича на шахматна дъска. Цвета на квадрата зависи от това, какво отглежда съответният фермер и разбира се от сезона. Е, има и изключения, но те само потвърждават правилото. Бродуей пресича Манхатън по диагонал и тук-таме прави леки завои, а Мисисипи най-безразборно чупи квадратите със своята змийска геометрия.

Различното е, че хората не живеят в кубчета от „лего”, както в Манхатън. Къщите са далеч една от друга и за да прескочи до съседа, човек трябва да яхне най-малкото велосипед или кон (звучи по-американски).

От малкото, спретнато летище на Остин пътувахме повече от час до ранчото. То се намира някъде в триъгълника между Хюстън, Далас и Остин. Това е огромен триъгълник, но не мога да дам по-точни координати. Не знам дали това е точно ранчо, защото земята наоколо не се обработва, няма крави, коне и още по-малко нефтени кладенци. Има една неголяма уютна къща, от която не се разрешават разходки без ботуши, защото има змии, скорпиони и разни други такива, на които не помня имената. Ранчо или не, това място в най-голяма степен се доближава до къщата в Бистрица – родното място на Андрей. Само по дух, иначе няма нищо общо като климат и топография. Вместо Витоша – равно като тепсия и вместо прохладен планински климат – тексаска жега и влага.

Камионът и ремаркето бяха паркирани не много далеч, само няколко минутки пътуване с кола. Два дни чакахме сигнал, че се е появил товар по диспечерските монитори в Сиатъл. През това време моите крака се радваха на безметежна почивка, а гласните ни струни работеха здраво. Приказки, спомени … много, след като не сме се виждали от 10 години. Непрекъснато закъснявахме за обяд, за вечеря, за лягане. Само на масата Гита успяваше да ни затвори устите с това, което сервираше.

С Гита бяхме на пазар в близкия супермаркет (само на 15-20 минути с кола). Там в кафенето се срещнахме с Катя - една от най-интересните личности, които съм срещал. Познаваме се от България, от къщата в Бистрица. Тя живя няколко години в София, за да изследва българския фолклор. Научи български и се вплете в нашата компания. След като се върна в Америка, се омъжи и смени професията. Най-напред стана „компютърен гений”, а след това започна да се занимава с керамика. Сега е много ангажирана пенсионерка – върти галерия за керамика в Хюстън и заедно с други доброволци помага в земеделската работа в едно ранчо. Там те отглеждат органични продукти и като възнаграждение получават по малко от продукцията за лични нужди.

С Андрей пазарувахме в друг супермаркет, нещо като „направи си сам” – машини, инструменти, материали и т.н. По пътя се отбихме в близкото градче… или село, не знам точно. Минахме покрай пожарната команда, хем действаща, хем музей. Изобщо в Америка много уважават музеите. Имат достатъчно място за тях, а и знаят как да ги правят.

Посетихме къщата - ателие (или работилница) на Людмил. Много интересен човек, архитект, който сега се занимава с някакъв вид приложно изкуство – купува евтино най-различни части и вещи от дърво и метал, изхвърлени от употреба и ги сглобява, създавайки декоративни елементи за фермерските дворове и градини. Целта му е (обяснено с мои думи) да добави трето измерение на фермерския екстериор, с което да оживи пространственото му възприемане. Людмил се занимава с още много други неща. Засажда декоративни растения, зеленчуци и ако не греша, отглежда няколко крави. По това си приличат с Андрей. Те са от този вид хора, които могат да правят всичко с ръцете си.

New York, Manhattan   |   On the Road:  part 1 ; part 2

Free Joomla templates by L.THEME