Катинарите на любовта

 

Те са в Париж. Влюбени са (или поне един от тях). Краят на лятото, началото на есента.
Хубаво им е. Как да запазят това за по-дълго, за вечни времена?

 

   Технологията е такава:

 

     Купуват катинар – 2, 3, 5 или 6 евра, според джоба. Има разбира се и
     по-скъпи – с дизайн, със символи, култови. Има ги и... "направи си сам" –
     евтино катинарче, но оцветено, нарисувано, със собствен уникален дизайн.

     Написват имената на двамата на какъвто и да е език.

 

 

     И "ходом марш" към моста! Ladies first, разбира се!

     Трябва да намерят място на перилата на моста, където да заключат
     катинара.
     Не е лесно – хиляди двойки, хиляди катинари.

 

 

 

     Колко ли е по-тежък мостът днес? Ще издържи ли...?

     Катинарът се заключва (най-сетне). Ключето се хвърля в Сена.

 

 

 

 

 

     И снимка за спомен, за доказателство, или за да видят децата.
     Може и с телефон.

 

 

 

 

      Целувка. Задължително!

 

      Има и нестандартни решения:

        (фантазирам, разбира се)

     Тя е сама в Париж, но Той е в мислите й.
     Името му е написано на катинара задочно. Ключът – в Сена.
     Целувка – у дома. Статив, самоснимачка – снимка.

     Той не знае, че Тя го обича.
     Името му е написано, но скрито под цикламен покров.
     Ключа –в реката. Снимка – да.
     Целувка – дай боже, някога.

 

 

 

     Две момичета. Две момчета. Свят голям – катинари има за всички.

 

 

 

     Акордеон, шансони, настроение...

     С този тип отляво си приличаме по три неща:
     И двамата пушим електронни цигари.
     Бихме искали да сме отдясно, но...времето ни е минало.
     Доста мърсутия сме изгазили, докато стигнем до тази река.

 

 

 

     Понякога не е смешно. Може би Тя не е между живите, но катинарът е там.
     Любовта е вечна.

     И "братовчедите" са там.

 

 

 

     И Артур и Альбина от Русия.

     И нашите Мириам и Рамон.

     И есента... 

 

 

 

 

        И сянката ми...

 

 

 

back to On the Way | next: Made by Nature