Fаlafel in Rotterdam

На фaлафел в Ротердам

 

Да посетиш Ротердам за 4-5 дни е като да прелетиш над гора и да се опиташ да преброиш дърветата. Истината е, че това не беше туризъм, нито дълъг уикенд. Тръгнах с дъщеря ми, студентка в „Бецалел“, която се готвеше да учи един семестър в Willem de Kooning Academy на разменни начала. Надявах се да и помогна с настаняването, бюрокрацията и двата куфара пълни с дрехи (лято – есен – зима). Освен това имам приятел, бивш колега, който живее там, и заедно с дъщеря си обещаха да помогнат.

Летяхме 5 часа в полупразния самолет, кацнахме в Амстердам, но не го видяхме. Просто слязохме едно ниво по-ниско и взехме влака. След час и малко излязохме от централната гара на Ротердам. Попаднахме в един нов модерен град. Гарата – внушителна сграда с авангардна архитектура и всичко наоколо беше различно от представата ми за северна Европа.

През 1940 година града е бил жестоко бомбардиран от германската авиация. След войната е изграден наново с небостъргачи, широки булеварди и велосипедни алеи. Велосипедът е основното превозно средство за холандците. Стари, млади, деца – всички карат колела. Градският транспорт е много добре уреден. Има метро, автобуси, трамваи, ферибот, но ги ползват за по дълги разстояния. Позволено е да се качиш с колелото си или да вземеш колело под наем от спирката на метрото. Три дни от нашия кратък престой валя дъжд. Не такъв като у нас, а ситен, безспирен и напоителен. Това не пречи на местните да си карат велосипедите, някои дори без якета и шапки. Освен колело много от ротердамците имат и лодка, катер или корабче. Някои дори си живеят на своите речни гемии, привързани към някой кей по безбройните канали в града. Ротердам е най-голямото пристанище в Европа, въпреки че градът не е точно на морския бряг. Дълбок канал свързва делтата на трите реки Рейн, Маас и Шелд с града. Жителите го наричат гордо „Новият воден път“, макар че не е толкова нов. Идеята за изграждането му е от 18ти век, а канала е прокопан един век по-късно. Разбира се дейностите по усъвършенстването и поддръжката продължават до ден днешен.

Друга гордост е висящият мост „Еразъм“, пътна артерия свързваща двата бряга на водния път. Наричат го „Лебеда“ заради формите му и белия цвят. Има едно забележително място в Ротердам, което непременно трябва види. Там модерната архитектура ескалира в авангарден феномен. „Cube-houses“ – жилищна сграда от нахвърляни кубове, чиито странни апартаменти са населени с изключение на един, оставен за разглеждане от любопитната публика. Трудно е да се опише с думи впечатлението, което оставя това творение на амстердамския архитект - структуралист Пит Блом.

И какво щастие е да попадне човек в някой от старите квартали, пощадени от бомбардировките, съхранили атмосферата и историята на този град. Например „Делфсхафен“, където се намира „Църквата на отците поклонници“. От там през 17 ти век, след като са получили благословия първите заселници са отплавали към Новия Свят – Амерка. Или улицата  „Witte de withstraat“ (Вите де видсраат) – пешеходна зона с барове и ресторант, един от които се казва „Тел Авив“.

В Ротердам срещнахме не малко евреи и израелци, които живеят, работят или учат там. Един ден, по обяд случайно видях една табела „De Falafel”. Решихме да тестваме холандския фелафел, седнахме и аз поръчах на английски две пити. По-младата жена докато пържеше топчетата заговори на иврит с по-възрастната. Тогава аз се приближих и й казах на иврит: „ Ако е така, направи ги както в Йерусалим за да ни е по-вкусно“. Тя се усмихна и ми каза: „Знаеш ли, че Рахел ви позна още от вратата, че сте израелци“. Оказа се, че Рахел е голяма майсторка на фелафела, а ресторантчето й е логистичен център на израелците в Ротердам. Дъщеря ми получи имена, телефони, и-мейл адреси и ценни съвети. Поговорихме, посмяхме се на вечно дъждовното време и се разделихме сити и доволни.

על פלאפל ברוטרדם

סבל בעל כורחו

לבקר ברוטרדם למשך 4-5 ימים זה כמו לטוס מעל יער ולנסות לספור את העצים. האמת היא שזה לא היה טיול, וגם לא חופשה. יצאתי לדרך עם בתי תמי, סטודנטית בבצלאל שהגיעה ללמוד סמסטר אחד באקדמיה "וילאם דה קונינג", דרך תוכנית חילופי סטודנטים. הגעתי לסייע לה למצוא מקום מגורים, להתעסק עם בירוקרטיה, ולשמש כסבל בסחיבת שתי מזוודות מלאות בגדים (קיץ - סתיו - חורף). מלבד זאת יש לי גם חבר ותיק שמתגורר בעיר יחד עם בתו וזו הייתה הזדמנות לבקרו וגם להיעזר בו במידת הצורך.

תחנה אוונגרדית

התקופה-מגפת הקורונה. המטוס ריק ברובו ולאחר 5 שעות טיסה נחתנו באמסטרדם. שדה התעופה מודרני ומשוכלל. לאחר בקרת הדרכונים, ירדנו לרציפי הרכבת הממוקמים מתחת לטרמינל, ותוך שעה הגענו לרוטרדם. ביציאה מהתחנה המרכזית, מצאנו את עצמנו בעיר מודרנית חדשה. התחנה היא בניין מרשים בעל ארכיטקטורה אוונגרדית. כל מה שנגלה מסביבי היה שונה מהשקפתי ודעתי  לגבי צפון אירופה.

 אופנים-כלי התחבורה הנפוץ

בשנת 1940 הופצצה העיר באכזריות על ידי מטוסים גרמניים. לאחר המלחמה העיר נבנתה מחדש. גורדי שחקים, שדרות רחבות ומסלולי אופניים. האופניים הם כלי התחבורה המרכזי של ההולנדים. מבוגרים, צעירים, ילדים - כולם רוכבים על אופניים. בנוסף לכך - התחבורה הציבורית מסודרת להפליא. יש רכבות תחתיות, אוטובוסים, חשמליות, ומעבורות המשמשות למרחקים ארוכים. מותר לעלות עם האופניים לכל אמצעי התחבורה וגם לשכור אופניים מתחנת המטרו. גשם לא פסק לרדת במשך שלושה ימים בזמן הקצר שבילינו כאן ביחד, אנוכי ובתי. הגשם כאן לא דומה לגשם בישראל. הטיפות קטנות, והוא בלתי פוסק. זה לא מונע מהמקומיים לרכוב על אופניהם, חלקם אפילו ללא מעילים וכובעים.

 מגורים בסירות ובקוביות

בנוסף לאופניים, ל'רוטרדאמים' רבים יש סירה, סירת מנוע או ספינת נהר קטנה. חלקם אף גרים בסירות האלו שעוגנות באחד המזחים באינספור התעלות של העיר. רוטרדם היא הנמל הגדול ביותר באירופה, והשני בגודלו בעולם (לאחר נמל סינגפור) על אף שהעיר לא ממש נמצאת על החוף. תעלה עמוקה מחברת בין הדלתא של שלושת הנהרות ריין, מאס, וסכלדה והעיר. התושבים קוראים לזה בגאווה "נתיב המים החדש", אם כי הוא לא כל כך חדש. הרעיון לבנות אותו מתוארך למאה ה -18. התעלה עצמה נחפרה מאה שנה מאוחר יותר. פעולות השיפור והתחזוקה נמשכות עד היום. גאווה נוספת היא הגשר התלוי ארסמוס. עורק כבישים המחבר בין שתי גדות נתיב המים. הוא נקרא "ברבור" בגלל צורתו וצבעו הלבן. קיים מקום נוסף מדהים ברוטרדם שחובה לראותו. שם האדריכלות המודרנית הופכת לתופעה אוונגרדית. "בתי קוביות" - הוא בניין מגורים העשוי מקוביות כאילו נזרקו לרחוב. דירותיו המוזרות מאוכלסות למעט אחת, שמתפקדת כמעין מוזיאון ופתוחה לצפייה עבור הקהל הסקרן. קשה לתאר במילים את הרושם שיצירה זו מותירה על הצופה. האדריכל שיצר את המבנה הוא הולנדי מאמסטרדם ושמו פיט בלום.

 שימור העבר

איזה אושר חווינו למצוא שכונות ותיקות שניצלו מההפצצה ושמרו על האווירה וההיסטוריה של העיר הזו. דוגמה טובה היא, דלפשוואן, שם נמצאת כנסיית האבות העולים. משם, במהלך המאה  ה-17, לאחר קבלת הברכה, הפליגו המתיישבים הראשונים לעולם החדש - אמריקה. בצמוד לשכונה, נמצא רחוב וויט דה ויט  ,(Witte de withstraat) מדרחוב מלאה ברים ומסעדות, אחד מהם אף נקרא "תל אביב".

 "דה פלאפל"

ברוטרדם פגשנו יהודים וישראלים רבים שחיים, עובדים או לומדים שם. באחד הימים בצהריים, קלטה עינינו שלט עליו כתוב "דה פלאפל". החלטנו לבדוק את הפלאפל ההולנדי. התיישבנו, והזמנתי באנגלית שתי מנות. שמעתי את האישה הצעירה מבין 2 עובדות המסעדה מדברת עברית עם המבוגרת יותר בזמן שהיא טיגנה את הכדורים. מיד ניגשתי אליה התוודעתי בפניה ואמרתי לה בעברית: "אם כן, תכיני לנו כמו בירושלים כדי שיהיה לנו טעים יותר". עינת שמה של אחת הנשים חייכה ואמרה: "אתה יודע שרחל (האישה האחרת) ידעה מהרגע שנכנסתם שאתם ישראלים?" התברר שרחל ידועה מאוד בפלאפל שלה, והמסעדה שלה היא מרכז לישראלים ברוטרדם. בתי קיבלה שמות, מספרי טלפון, כתובות ועצות יקרות מפז מרחל. דיברנו, צחקנו על מזג האוויר והגשם הבלי-פוסק ונפרדנו עד לפעם הבאה כשאנחנו שבעים ומרוצים.

 

CUBIC HOUSES
 

ON THE STREETS

Free Joomla templates by L.THEME