Тази ваканция нямах много късмет. Самолетът от София за Виена излетя 4 часа по-късно. Корпуса му трябваше да бъде "разобледенен". На опашка чакаха 8 самолета преди нашият – за всеки по половин час. На връщане от Виена се случи същото, но австрийците я вършат тази работа за 5 минути. Последната третина от пътя между Виена и Шладминг пропътувахме по тъмно и по сняг, въпреки снегорините, които сновяха нагоре-надолу. Валеше здраво, на парцали. Стигнахме малко преди да затворят повечето пътища в страната. Издраскахме до един паркинг, 150 м преди входа на хотелчето. За десерт влачихме ските и куфарите нагоре като бурлаците на Волга. До тук добре! От шестте дни за ски един – сняг и мъгла, три – ниска облачност и снеговалеж от време на време, един – слънце през облаците и един кристален – слънце и синьо небе. Точно в този кристален ден аз се разболях от грип и не карах. Утешавах се с мача Федерер – Надал и проклинах незнайният войн, който ми беше лепнал един хубав български вирус.

Шладминг е огромен ски-център  – 6 планински масива с кабини, седалкови лифтове и влекове, от които 4 са свързани, така че можеш по цял ден да пътуваш със ски, нагоре-надолу, без да повториш нито една писта. Срещу шестте върха стърчи най-високият връх в района - Дахщайн (Dachstein 2996 m). Там има още писти и лифтове, а по високите части на ледника се карат ски и през август.

Страшното е, че ски-паса (203 Евро) важи навсякъде, а нито една, нито две седмици биха ми стигнали да обиколя всичко това. Страшно е ако го сравня с Банско, където продават карта за лифтовете и кафе на европейски цени, а няма повече от 20 км писти.

Гвоздея на програмата беше нощният слалом за световната купа. Страхотен купон – естради, танци, бира, греяно вино, знамена фойерверки по пистата и всички улици. Селото има 4-5 хиляди жители, а се продадоха 45 хиляди билета на цена от 19 до 300 евро.

На пистата и веднага след ски се пие "Ломумба" – горещо какао с 50 гр. ром и една голяма целувка от сметана. Връща силите веднага след консумация. В селото има фабрика за бира "Шладмингер" – светла, вайс, и тъмна – наливна и винаги прясна. Но местните жители не знаят да я пият. Разреждат я със спрайт и дори с кока кола.