Пампорово е интересно име. Собственик на земята преди комунистическата национализация бил родопчанина Райчо Белев. Пасял добитъка си по ливадите, имал и мандра, а бил и търговец. Толкова бързо доставял поръчките, че му излязъл прякор ПАМПОРА. А какво е ПАМПОР? Филолозите нямат единна версия за етимологията, а когато се намесят и руснаците става пълна бъркотия.

Едната версия е, че ПАМПОР е жаргон и означава нещо което изпуска пушек и дим. От там почват да наричат така локомотива и парахода.

Другата версия знам от баща ми: ПАМПОР е голяма шейна теглена от конски впряг.

Има и още версии, по-малко подходящи, но така или иначе Райчо Белев - ПАМПОРА е кръстник на курорта. Слава Богу никой вече не помни, че по комунистическо време това място се казваше „Васил Коларов”.

Така изглеждаше Пампорово през 1979 г.	Една от последните ми групи - английски ученици от "Schools Abroad"

През 1979 година беше последният ми сезон като ски-учител в Пампорово. По една или друга причина, почти 40 години не бях стъпвал там. И ето че изведнъж се появих като член на израелския отбор за

SCIJ 2018 World Journalist Championship ( Ski Club International of Journalists) т.е. интернационален клуб на журналистите - скиори.

 

Купона започна в Пловдив и продължи в Пампорово - ски (тренировки) през деня, среши, лекции и кръчми в по-късните часове. Посетихме и фабриката за ски в Чепеларе. Всичко беше толкова променено, че трудно се ориентирах в началото. Добре, че срещнах някои от старите вълци - Стоян, Венци, Машка и Любето, та да си спомним за славното минало. Имаше и смешни ситуации. Местните губеха ума и дума, когато с тага  на който пише Израел им заговарях на български. Един следобед се наредих спед италянците за да се изтренирам по един гигантски слалом. Италянците са обикновено по-млади, много насъскани, тренират и винаги побеждават. Когато ми дойде реда, човекът който даваше старт ме забеляза по различно облечен и ме попита на родопски английски "а ти кой си?" Отговорих му на български, а той се стресна - " ами откъде знаеш български?" Обясних му, че преди 40 години съм работил в Пампорово и освен това го познавам - "ти беше трньор в спортното училище", а той - "абе я си свали очилата... Боже мой, ами да разбира се..."

Спуснах се по гигантския слалом не особено бързо, но красиво, спазвайки супер олимпийския принцип - "Важно е да участваш, но още по-важно е да не станеш за резил". За това и не участвах в ски-бягането - със сигурност щях да се изложа.