Америка е далече – 25 часа от влизането в летището до излизането след полета. Идеята да покараш ски там изглежда налудничава, но при мен се получи съвършено случайно. Заминах командировка в Лос Анжелис за 1 седмица работа в GETTY Conservation Institute и за да използвам пълноценно тази възможност си удължих престоя с още една седмица на мои разноски. Имах намерение да погостувам на приятели – Ленито в Сан Диего и Андрей в Хюстън.
Уговорих Ленито да организира парти с всички от околността, които познавам, но не се получи поради сложната логистика.
Какво да правим тогава? Ами каквото правихме в София през февруари - да идем на ски, а и аз бях взел под наем един огромен джип „Сузуки“. И така с две момичета, рано сутринта потеглихме за Big Bear. Аз карах, а те ме направляваха – ха налево, ха на десно …, задмини този червен врат и след едно задръстване по магистралата объркахме пътя. Отзовахме се в Palm Springs. „Е нищо тъкмо ще видиш и това.“ „Освен това ще пристигнем късно и ще си купим карти за лифтовете само за половин ден, така че ще ни излезе по-евтино.“ Паркирахме за да се поразходим – жега! Ние сме облечени за ски, а хората карат колела по къси гащи. Нейсе разгледахме и продължихме.
Дотътрихме се до снега най-накрая вместо за два часа и половина, за 5 часа. Взех си ски под наем, купихме карти за лифтовете и давай… Едната кара бавничко, другата форка кат трамвай №14 от семинарията, а аз по средата ги следя и ги събирам за да не се разгубим. Свалих си тъмните очила и си сложих тези с диоптър за да ги виждам и в крайна сметка си осветих очите.
Взе да се здрачава и о Боже – за първи път видях такова нещо наяве. Светнаха прожектори и осветиха всички писти. С Ленито направихме още едно спускане на осветление и спряхме в кръчмата да чакаме баба Тонка да се накара. Пихме бира, танцувахме рок със скиорски обувки, за което момчетата от оркестъра ни почерпиха по един шот.
Върнах си ските 5 минути преди да затворят скиорната в полунощ. Малко нощно каране до Сан Диего, преоблякох се, събрах си партакешите и тръгнах да гоня самолета за Хюстън. По пътя се загубих, минах 100 км повече, свърши ми се бензина…, но това е друга история. На сутринта в Хюстън Гита ми наложи краставици върху очите защото нищо не виждах.