Ski or Photography

Ски или фотография

Когато бях дете, Витоша за мен беше като двора и кварталното игрище за другите деца. В края на седмицата, пускаха децата да играят, а мен ме водеха на Витоша или някоя друга планина - зиме и лете. Така и не се научих да играя футбол и баскетбол. Нямах приятели от махалата. В училище ме ненавиждаха защото тичах винаги натам, където топката никога не отива. Приятелите ми бяха тези деца, които срещах на Витоша.

Дойде време, когато баща ни реши, че в името на нашето по-нататъшно скиорско развитие, трябва да ни предаде в ръцете на по-сериозни експерти. Записаха ни в разни школи и отбори на Славея и после ЦСКА. Тръгнахме по лагери и тренировки. За разлика от сестра ми, на мен не ми потръгна в състезателната кариера. Баща ми не можеше да си взема отпуск през зимната и пролетната ваканция, така че ме присламчи към една компания - негови приятели - прависти, които наемаха една стая с 10-12 легла в хижа Алеко.

Аз карах добре и на пистата се ползвах с уважението на другите деца, но в хижата се чувствах депремиран. Всички имаха ластични клинове, а аз за да не се излагам с шаячния клин, карах с джинси -подарък от чужбина. Добре ама един ден паднах и влачейки се по леда, съдрах джинсите при едното коляно. Всеки след обяд, докато другите си почиваха, аз кърпех скъсаното място с реприз, както ни учеха по трудово обучение в училище. На една от тези ваканции взех фотоапарата на баща ми - "Зорки-4" защото реших, че някакси трябва да запазвам хубавите спомени. Това е началото на фотографската ми кариера. От тогава та до ден днешен, всеки път, водя душевна борба със себе си - да карам ски като хората или да си окача камерата на врата.

Вече по-голям, започнах да ходя на ски сам т.е. с приятели, но без родителски надзор. Появиха се проблемите с парите за лифтовете и свободното време. Трябваше да направя 20 - 30 спускания по стената, за да се почувствам задоволен. Делник можех да го направя за половин ден, но нямах толкова пари за лифта. Е, имаше и разни трикове, уговорки и сделки, но аз сериозно се замислих в какви дейности да се включа, така че да прекарвам повече време в планината. Станах съдия по ски. Това ми даваше възможност да снимам по състезанията. Гледах да ме сложат на някоя по-интересна комбинация от врати и снимах, въпреки че това беше недопустимо от гледна точка на съдийската етика.