1972, Pamporovo - students barracks

Пампорово – студентските бараки

1972

Тази зима, през февруари след сесията – тренировъчен лагер и веднага след това студентски състезания. Студентските бараки бяха нашият беззвезден хотел. Всеки институт си имаше барака. Когато пристигнахме, отборът на Художествената академия беше там от 2 седмици. Завиждахме им за дългата ваканция, но какво да се прави – изкуството е най-важно, всички останали инженери, филолози, лекари и т.н. да учат по-здраво. На който му трябваше някакъв инструмент – при художниците. Имаха всичко – бормашина, пили, ютия за вакса, отвертки, чук и пирони ако някой иска да си направи закачалка за якето и дрехите.

Във всяка стая имаше печка със дърва. Палехме я привечер за да си легнем на „топло" и да стоплим вода за миене на краката. Редът на миенето се определяше по жребий, по 3-4 души в един леген защото водата не стигаше. Зъбите си миехме сутрин на чешмата отвън, а вечер обикаляхме кръчмите, освен забавления търсехме познати и приятели за да се изкъпем в техните стаи.

Спомням си един истински случай: Тогава свирех на китара, на руски строй, пиянски песни и няколко руски романса на Окуджава. Бях си взел китарата и вечер я облягах до прозореца, където нямаше опасност някой сънен да я изрита. Една нощ температурата падна до -20⁰ С. Момчетата закачиха по едно одеяло пред всеки прозорец, а китарата останала между прозореца и одеялото. Много, много рано сутринта се събудих от китарен звън. От студа металните струни се бяха скъсили и една се беше скъсала, а грифът се беше разлепил от тялото на китарата. На връщане хората ме гледаха много особено – грифът стърчеше от раницата а тялото на китарата носех в найлонов плик заедно със ските и щеките. Андрей, моят гуру в музицирането ми поправи китарата, направи я разглобяема с винт и перчатка. Въпреки че отдавна не свиря си пазя този инструмент като реликва.

next: 1972, Vitosha, Cherni Vrah – One Forgotten Film