Ski-camp in Semkovo

Ски-лагер в Семково

1971

С Фани ни приеха студенти в една и съща специалност – Автоматизация на производството в Електро факултета на ВМЕИ (сега се казва Технически университет). Бога ми, не си спомням от кога и от къде се познавахме с нея и близначката и Катя. Уговорихме се да отидем в Дървеница заедно на 1 октомври, за да се запишем. Обясниха ни разни неща, права, задължения и т.н. и ни записаха в една група.
Най-ужасяващото нещо беше, че най-напред бяхме длъжни да отидем за 1 месец на бригада в селското стопанство, а след това да започнем с лекциите и упражненията. Спогледахме се като затворници осъдени на смърт. Но аз бях подготвен! Приятели, минали по този път ме бяха подучили какво да правя. Казах на Фани:

– Няма да ходим на бригада! Ще се запишем в отбора по ски – и след малко лутане по коридорите намерихме Катедра Физкултура.

– Здравейте колеги. Какво желаете?

– Да се запишем в отбора по ски.

– Ааа, не става така. Отборите са мъже и жени от по 6 състезатели и по 2 резерви. Аз как мога да знам колко сте добри. Мога да ви запиша в секцията по ски. След като дойдете на тренировъчен лагер в Равда (на морето, значи), пътуваме в други ден и след това участвате в ски-лагера в Семково (къде ли е това)през февруари, ще преценим дали да ви включим в отбора.

– Добре. Съгласни сме. Ами бригадата?

– Освободени сте от бригада.

Семково е красива местност на южните склонове на Рила с прекрасна гледка към карстовото било на Пирин, мек климат и гора. Там Народната власт е „отпуснала" място на техническите университети да си строят почивни станции. Защо ли са го набедили за ски-център? Ами може би защото има къде да се спи, подходящо е за ски-бягане, а за алпийските скиори все може нещо да се измисли.

Нашите треньори Минко Минков и Коце Гюров бяха трасирали една писта с малък бензинов ски-влек на един северен слон, някъде над хижа Семково. Пънове, клонаци, бабуни – колкото щеш. Но какво пък – справяхме се и беше весело.

Когато пристигнахме беше навалял обилен сняг. Транспорта от почивната станция до хижата беше затруднен и за това се наложи скиорите да нощуват в хижата. Като новобранец ме настаниха в таванската стая, без печка, но с право да ползвам 6 одеяла. Вечер битувахме до камината около китарата на Оги Тишинов, но лягането беше истинско изпитание. Лягах си с дрехите и докато траках със зъби наблюдавах един симпатяга Коко Трънка (ако не бъркам името), който се събличаше чисто гол и си обличаше елегантна пижама. От този спектакъл ми ставаше още по-студено. След няколко дни слалом между пъновете се доказах като скиор и ме свалиха в стаята на майсторите.

До пистата отивахме с трактор. Момичетата се качваха в една шейна-ремарке, а момчетата се хващахме за 2 дълги въжета вързани за шейната.

Тренирахме предимно слалом. Редяхме си го сами с колци отсечени от гората. Когато нямаше бурии и виелици оставахме на пистата цял ден. За обяд изяждахме по един сандвич, приготвен от хижаря.

На връщане се спускахме със ските по разни пътеки и поляни с девствен сняг до портата на хижата.

През лятото поработихме върху пистата. Разкарахме пъновете и поизгладихме трасето на влека, но въпреки това треньорското тяло реши, че трябва да тренираме заедно с другите отбори в Пампорово, за да се представим по-добре на студентското първенство.

next: Student Brigade - Semkovo